Какви са тенденциите във висшето образование?

Марина Николова от GRReporter разговаря с проф. Спирос Амургис, който е архитект и преподавал в някои от най-престижните универстите по цял свят, но от 2006 г. е директор на Службата за подсигуряване на качеството в образованието, във връзка с належащите промени във висшето образование. Аналогични са проблемите с висшето образование в България. Впечатляващ е начинът по-който гръцкото общество се справя с кризата - формулират се цели, показват се пътища и мерки, след това се прилагат. Въпреки протестите, обществото като цяло подкрепя реформите, което се потвърждава от резултатите от местните избори.

Ето малък цитат от интервюто:

"Според Европейската комисия и развитията по света, вече ако завършиш фармацевт, не означава, че цял живот ще правиш това. И сега може да следваш нещо, а пък утре да вършиш нещо друго. Тенденцията в момента в Европа е, че всеки може да смени работа 4-5 пъти, което означава, че може да смениш тип работа. Може да си химически инженер и да работиш в завод като директор на продукция, но се маха директорът на предприятието и казват, че ще те направят теб шеф. Така че ти е необходимо да имаш познания по мениджмънт, а не технически. В момента не може да имаш конкретни професии.

Логиката на схемата 3+2+3 (три години за бакалавърска степен, две години за магистратура и три години за докторантура) приета в Болоня е бързо да получаваш основни познания в една насока. Това означава, че дипломите не могат да са специализирани, така че университетите трябва да предлагат една диплома с по-общи познания. Например, за да получиш бакалавърска диплома по икономически науки да се учи малко администрация, малко икономика, малко реклама. Така че като завършиш ще решиш дали искаш да станеш икономист и да направиш магистратура. Дипломите, които имаме в Гърция са много специализирани, така че трябва да се ограничат бакалавърските степени и да се увеличат специализациите – магистратурите."